5 мая 2020 г., 11:33

Кутията със спомени

910 6 16

Кутията със спомени се крие -
от дните ми, осъдени на щастие.
Нагарчат черно-белите магии
в усмивки, надживели възрастта си.
Кутията със спомени е малка.
Един живот, разделян между всички,
които са ме карали да вярвам -
в еднаквото, което е различно.
Кутията със спомени прилича
на корабче, спасено от потопа,
в което Ной случайно е извикал...
сърцето ми да пренесе живота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Един живот, разделян между всички...Прекрасен стих! Поздравявам те, Райна!
  • Благодаря ти, Райна! И аз не участвам тук в никакви конкурси. Мъчно ми е, че не успях с двете есета да провокирам премахването на анонимността и оценките, но какво да се прави. Тук са свикнали да се забавляват. Да правят каквото щат. Всичко добро ти желая!
  • Споменът ни продължава... Вярно е, съгласна съм!
  • "които са ме карали да вярвам -
    в еднаквото, което е различно." - това ни прави, това, което сме. Няма случайни неща Споменът не нещо, което ни връща, а нещо, което ни продължава.
  • Райна, завиждам ти на кутията. Чудесна кутия 🌹❤️

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...