18 июн. 2021 г., 09:40

Квадратите на ада

795 0 1

Кръговете на ада превръщам в квадрати,
за да се крия във всеки техен ъгъл.
Страхът използва всякакви похвати,
внушавайки ни, че Земята е пъкъл.

 

Всеки се страхува от различно нещо.
Едни виждат в старостта си враг.
За други неизвестното е зловещо,
а трети се боят да останат без крак.

 

Загубата превръща някои в развалина,
за други счупеният нокът е бедствие.
Страхът попарва душата като слана,
показвайки ѝ несъществуващо следствие.

 

И въпреки всичко, много продължават,
стъпвайки върху разбитите си копнежи.
Немалко от тях даже побеждават,
осланяйки се на резервни кроежи.

 

Защото страхът често ни предпазва
от ненавременното изсъхване на кръвта.
Всеки човек е свободен да се доказва
до етапа, следващ неизменно смъртта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имаш право!
    Страхът е жесток пазач - превръща престоя ни тук в агония.
    Благодаря за включването! 🙂

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...