Кръговете на ада превръщам в квадрати,
за да се крия във всеки техен ъгъл.
Страхът използва всякакви похвати,
внушавайки ни, че Земята е пъкъл.

Всеки се страхува от различно нещо.
Едни виждат в старостта си враг.
За други неизвестното е зловещо,
а трети се боят да останат без крак.

Загубата превръща някои в развалина,
за други счупеният нокът е бедствие.
Страхът попарва душата като слана,
показвайки ѝ несъществуващо следствие.

И въпреки всичко, много продължават,
стъпвайки върху разбитите си копнежи.
Немалко от тях даже побеждават,
осланяйки се на резервни кроежи.

Защото страхът често ни предпазва
от ненавременното изсъхване на кръвта.
Всеки човек е свободен да се доказва
до етапа, следващ неизменно смъртта.