Jun 18, 2021, 9:40 AM

Квадратите на ада

788 0 1

Кръговете на ада превръщам в квадрати,
за да се крия във всеки техен ъгъл.
Страхът използва всякакви похвати,
внушавайки ни, че Земята е пъкъл.

 

Всеки се страхува от различно нещо.
Едни виждат в старостта си враг.
За други неизвестното е зловещо,
а трети се боят да останат без крак.

 

Загубата превръща някои в развалина,
за други счупеният нокът е бедствие.
Страхът попарва душата като слана,
показвайки ѝ несъществуващо следствие.

 

И въпреки всичко, много продължават,
стъпвайки върху разбитите си копнежи.
Немалко от тях даже побеждават,
осланяйки се на резервни кроежи.

 

Защото страхът често ни предпазва
от ненавременното изсъхване на кръвта.
Всеки човек е свободен да се доказва
до етапа, следващ неизменно смъртта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биби All rights reserved.

Comments

Comments

  • Имаш право!
    Страхът е жесток пазач - превръща престоя ни тук в агония.
    Благодаря за включването! 🙂

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...