25 авг. 2019 г., 14:54

Кварталът се промени

793 0 0

                                              Пораснахме, не сме малки деца,

                                              да вървим искахме само нагоре,

                                              изменяха се вечно нашите сърца,

                                              за бъдещите планове говорим.

 

                                              Детски сърца, силни детски сърца,

                                              детски сърца боже толкова смели,

                                              сърцата на игриви деца,

                                              деца по баири милиони поели.

 

                                              Невинни бяхме и много добри,

                                              искахме къщички, здравите кули,

                                              честно печелехме всички игри,

                                              едно бе едно, две-две, нула бе нула.

 

                                              Къщите нови са пред старите,

                                              някои с нови дори се смениха,

                                              засвириха край басейни китарите,

                                              погребани напълно в детството дните.

 

                                              Подкараха коли момичетата,

                                              бързи коли и за всички момчета,

                                              какви били сме днес отричаме,

                                              бедността като урок тъй се свлече.

 

                                              Кварталът е друг, животът му кипи,

                                              улиците са рокли с диаманти,

                                              бутилка вино детсвото, го изпихме,

                                              сменили сме всичките ресторанти.

 

                                              Кварталът миг по миг се променяше,

                                              в къщи двуетажни вперени очите,

                                              истинското губеше свойто значение,

                                              пръчиците от него как личат си.

 

                                              Къщи с басейни, коли, очила,

                                              мъже и жени с очила черни днес сме,

                                              всичко кварталът красив е видял,

                                              други неща са красиви и смешни.

 

                                             18.08.19

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...