25 авг. 2019 г., 14:54

Кварталът се промени

794 0 0

                                              Пораснахме, не сме малки деца,

                                              да вървим искахме само нагоре,

                                              изменяха се вечно нашите сърца,

                                              за бъдещите планове говорим.

 

                                              Детски сърца, силни детски сърца,

                                              детски сърца боже толкова смели,

                                              сърцата на игриви деца,

                                              деца по баири милиони поели.

 

                                              Невинни бяхме и много добри,

                                              искахме къщички, здравите кули,

                                              честно печелехме всички игри,

                                              едно бе едно, две-две, нула бе нула.

 

                                              Къщите нови са пред старите,

                                              някои с нови дори се смениха,

                                              засвириха край басейни китарите,

                                              погребани напълно в детството дните.

 

                                              Подкараха коли момичетата,

                                              бързи коли и за всички момчета,

                                              какви били сме днес отричаме,

                                              бедността като урок тъй се свлече.

 

                                              Кварталът е друг, животът му кипи,

                                              улиците са рокли с диаманти,

                                              бутилка вино детсвото, го изпихме,

                                              сменили сме всичките ресторанти.

 

                                              Кварталът миг по миг се променяше,

                                              в къщи двуетажни вперени очите,

                                              истинското губеше свойто значение,

                                              пръчиците от него как личат си.

 

                                              Къщи с басейни, коли, очила,

                                              мъже и жени с очила черни днес сме,

                                              всичко кварталът красив е видял,

                                              други неща са красиви и смешни.

 

                                             18.08.19

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...