25.08.2019 г., 14:54

Кварталът се промени

790 0 0

                                              Пораснахме, не сме малки деца,

                                              да вървим искахме само нагоре,

                                              изменяха се вечно нашите сърца,

                                              за бъдещите планове говорим.

 

                                              Детски сърца, силни детски сърца,

                                              детски сърца боже толкова смели,

                                              сърцата на игриви деца,

                                              деца по баири милиони поели.

 

                                              Невинни бяхме и много добри,

                                              искахме къщички, здравите кули,

                                              честно печелехме всички игри,

                                              едно бе едно, две-две, нула бе нула.

 

                                              Къщите нови са пред старите,

                                              някои с нови дори се смениха,

                                              засвириха край басейни китарите,

                                              погребани напълно в детството дните.

 

                                              Подкараха коли момичетата,

                                              бързи коли и за всички момчета,

                                              какви били сме днес отричаме,

                                              бедността като урок тъй се свлече.

 

                                              Кварталът е друг, животът му кипи,

                                              улиците са рокли с диаманти,

                                              бутилка вино детсвото, го изпихме,

                                              сменили сме всичките ресторанти.

 

                                              Кварталът миг по миг се променяше,

                                              в къщи двуетажни вперени очите,

                                              истинското губеше свойто значение,

                                              пръчиците от него как личат си.

 

                                              Къщи с басейни, коли, очила,

                                              мъже и жени с очила черни днес сме,

                                              всичко кварталът красив е видял,

                                              други неща са красиви и смешни.

 

                                             18.08.19

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...