Квартирите са празни.
Изгонени наематели
скандират безобразно,
че да ги върна е желателно.
Но техните багажи
тежат ми на стените
и вече маловажни
са от мебелите им тресчиците.
Не съм безплатен дом
за чужди пожелания,
но ако чувствах любов,
поне един бих оставила.
А аз бях ви общежитие -
евтино и за малко.
Никой от вас не заобичах.
Днес търся да си върна в мене храма.
03.04.2009 г.
гр. Пловдив
© Събина Брайчева Все права защищены