12 нояб. 2006 г., 23:04

Къде...

835 0 1
Къде...?
Къде си ти,любов?
Защо си толкова далече...
Уморих се вече-
теб да търся и да гоня
и пак сама да трябва
да се боря.
Безкрайно дълго ме остави
и май за мене ти забрави...
Самотата вместо теб дойде
и стана част от мен.
Толкова аз свикнах с нея,
че сякаш без самотата
веч не мога да живея.
Но очите все те търсят,
сърцето ми за теб копнее
и душата ми по теб жалее.
Затова кажи,
кажи къде си...
Върни се пак при мен
и веднъж дошла
не ме оставяй пак сама.
Но ако искаш ти отново
да ме караш да се мъча,
да страдам и да плача,
Не-не идвай!
Нямам нужда аз
от болката и мъка твои-
и моите ми стигат
бавно за да ме убиват...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Адамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не я търси, сама ще дойде
    ала пристигне ли я приеми.
    Към теб върви,има а някъде,
    достигне ли те,цяла я вземи.

    Поздрав и усмивка за стиха.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...