Къде...?
Къде си ти,любов?
Защо си толкова далече...
Уморих се вече-
теб да търся и да гоня
и пак сама да трябва
да се боря.
Безкрайно дълго ме остави
и май за мене ти забрави...
Самотата вместо теб дойде
и стана част от мен.
Толкова аз свикнах с нея,
че сякаш без самотата
веч не мога да живея.
Но очите все те търсят,
сърцето ми за теб копнее
и душата ми по теб жалее.
Затова кажи,
кажи къде си...
Върни се пак при мен
и веднъж дошла
не ме оставяй пак сама.
Но ако искаш ти отново
да ме караш да се мъча,
да страдам и да плача,
Не-не идвай!
Нямам нужда аз
от болката и мъка твои-
и моите ми стигат
бавно за да ме убиват...