В църквите се молят грешници
механично, без сърце.
Палят свещи в стари свещници,
тихо шепнат гласове.
А излязат ли от храма
връщат предните си навици -
Със омраза и измама
впиват се, като пиявици
в ежедневния си ход.
И забравят пак за Бог
в своя свят, дом и живот...
Казват - трона му висок
и не вижда ги от там...
А забравят, че е в нас
и, че не живее в храм...
Тих е Неговият глас,
често Го оставят сам...
И така до празник друг
пак във черквите тълпите
търсят Го, а а Той е тук,
и живее... в нас самите...
07.05.2015.
Георги Каменов
© Георги Каменов Все права защищены