Ах, тази моя
неспокойна душа.
Пак се налага
да ù дърпам юздата.
Да не тича бързо
след празни химери,
като братска любов
или вечен мир
на земята.
Уморена съм вече
от земния път,
а тя ме вдига нагоре.
Звезди ми показва,
млечния път
и слънцето как
красиво залязва.
Дърветата как
нежно шумят,
цветята как
сладко ухаят
и явно иска да ми покаже,
че тук на земята е раят.
© Лиляна Стаматова Все права защищены