16.03.2016 г., 23:25

Къде е раят

461 0 0

Ах, тази моя

неспокойна душа.

Пак се налага

да ù дърпам юздата.

Да не тича бързо

след празни химери,

като братска любов

или вечен мир

на земята.

Уморена съм вече

от земния път,

а тя ме вдига нагоре.

Звезди ми показва,

млечния път

и слънцето как

красиво залязва.

Дърветата как

нежно шумят,

цветята как

сладко ухаят

и явно иска да ми покаже,

че тук на земята е раят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....