25 янв. 2018 г., 13:26

Къде е смисълът

1.7K 3 6

"... и, може би, ще откриеш смисъла на живота”

 

(Из NatGeo Wild)

 

Най-важното в живота

не открих,

а той се сурна вече по наклона

и нямам сили

да го задържа,

и няма вече шанс да го догоня!

Къде е смисълът?

Роди се цар,

или презряно малка твар се ражда,

живееш кротко,

или си бунтар

и все накрая някой те изяжда.

Къде е смисълът, ако животът

не ни е даден

в мир да го живеем,

а роби сме на ненаситен глад,

съдбата ни –

борба да оцелеем…

Вървиме –

всеки подир своя Бог,

избиваме се в неговото име,

но всъщност

го разпъваме на кръст

и правим всичко да го нараниме?

Щом на самия

вечен Господ-Бог

на този свят е трудно да живее,

щом в мъки някой

трябва да умре,

да може някой друг да оцелее

до утре в този кървав кръговрат...

Тогава питам:

- Смисълът къде е?

Дали пък не живеем чужд живот –

за истинския сякаш сме заспали...

Дали не търсим

по наклона брод,

ще се събудиме ли някога?

Едва ли!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е силно! И определено те кара да се замислиш! Поздравления и от мен, Ваня!
  • Благодаря ви, приятели за за това, че споделихте моите размисли по този въпрос. Ще се радвам на вашите споделености. Всъщност предвиждах и по-оптимистичен въпрос “Кога ли?“, но за сега в мен надделява първият, “едва ли?“ въпреки, че съм оптимист по природа.
  • Замислящо!
  • Прекрасно, мъдро , философско и за съжаление....истина!Поздравления!
  • Браво! Поздравления за прекрасното стихотворение!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...