25.01.2018 г., 13:26

Къде е смисълът

1.7K 3 6

"... и, може би, ще откриеш смисъла на живота”

 

(Из NatGeo Wild)

 

Най-важното в живота

не открих,

а той се сурна вече по наклона

и нямам сили

да го задържа,

и няма вече шанс да го догоня!

Къде е смисълът?

Роди се цар,

или презряно малка твар се ражда,

живееш кротко,

или си бунтар

и все накрая някой те изяжда.

Къде е смисълът, ако животът

не ни е даден

в мир да го живеем,

а роби сме на ненаситен глад,

съдбата ни –

борба да оцелеем…

Вървиме –

всеки подир своя Бог,

избиваме се в неговото име,

но всъщност

го разпъваме на кръст

и правим всичко да го нараниме?

Щом на самия

вечен Господ-Бог

на този свят е трудно да живее,

щом в мъки някой

трябва да умре,

да може някой друг да оцелее

до утре в този кървав кръговрат...

Тогава питам:

- Смисълът къде е?

Дали пък не живеем чужд живот –

за истинския сякаш сме заспали...

Дали не търсим

по наклона брод,

ще се събудиме ли някога?

Едва ли!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е силно! И определено те кара да се замислиш! Поздравления и от мен, Ваня!
  • Благодаря ви, приятели за за това, че споделихте моите размисли по този въпрос. Ще се радвам на вашите споделености. Всъщност предвиждах и по-оптимистичен въпрос “Кога ли?“, но за сега в мен надделява първият, “едва ли?“ въпреки, че съм оптимист по природа.
  • Замислящо!
  • Прекрасно, мъдро , философско и за съжаление....истина!Поздравления!
  • Браво! Поздравления за прекрасното стихотворение!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...