"... и, може би, ще откриеш смисъла на живота”
(Из NatGeo Wild)
Най-важното в живота
не открих,
а той се сурна вече по наклона
и нямам сили
да го задържа,
и няма вече шанс да го догоня!
Къде е смисълът?
Роди се цар,
или презряно малка твар се ражда,
живееш кротко,
или си бунтар
и все накрая някой те изяжда.
Къде е смисълът, ако животът
не ни е даден
в мир да го живеем,
а роби сме на ненаситен глад,
съдбата ни –
борба да оцелеем…
Вървиме –
всеки подир своя Бог,
избиваме се в неговото име,
но всъщност
го разпъваме на кръст
и правим всичко да го нараниме?
Щом на самия
вечен Господ-Бог
на този свят е трудно да живее,
щом в мъки някой
трябва да умре,
да може някой друг да оцелее
до утре в този кървав кръговрат...
Тогава питам:
- Смисълът къде е?
Дали пък не живеем чужд живот –
за истинския сякаш сме заспали...
Дали не търсим
по наклона брод,
ще се събудиме ли някога?
Едва ли!
© Ваня Иванова Всички права запазени