- Долу, долу – рече помака
и героят тръгна към реката.
Селянина дръпна, хвърли си качака.
Плювна, припна към жената,
а пък тя – дебелата – горката,
бе излязла към гората,
та да пита и зората
що е глъмав будалата
(сиреч беше туй помака).
Глъмав, с право, го нарече,
че героя той обрече
да се лута край реката,
а имането било в лайната.
Кой да знае – в техния кенеф,
дето те пикаеха със кеф,
мъдри се сред черно блато
няколко дузини злато.
© Денис Метев Все права защищены