10.11.2011 г., 14:40

Къде е заровено имането?

1.1K 0 2

- Долу, долу – рече помака

и героят тръгна към реката.

Селянина дръпна, хвърли си качака.

Плювна, припна към жената,

а пък тя – дебелата – горката,

бе излязла към гората,

та да пита и зората

що е глъмав будалата

(сиреч беше туй помака).

 

Глъмав, с право, го нарече,

че героя той обрече

да се лута край реката,

а имането било в лайната.

Кой да знае – в техния кенеф,

дето те пикаеха със кеф,

мъдри се сред черно блато

няколко дузини злато.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Денис Метев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нищо лошо към помаците. Това е поезия, при това хумористична, смятам че трябва да буди усмивки, не злоба (:
  • Ти си скорпион Да !Типично за нас с Чувство за хумор и сарказъм!Написано надявам се следствие един българския Филм !Защото иначе много ти е остър езика познавам помаци много честни и работливи хора не са будали нито ахмаци !Само можем да им завиждаме за тродулюбието и добротата която носят в сърцата!Иначе имам и аз хумор в себе си!Добре не се сърди харесах добре си го написал!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...