Къде ли си, принце мой?
Къде се губиш, принце?
Чакам те отдавна...
Жаби целувах даже!
И дори това
не можа
да ме откаже...
После се влюбих
в един
блестящ мъж,
принц досущ...
Деца му родих,
но... оказа се
Жабок
и в блатото
го ритнах,
за отскок...
Къде се губиш,
принце мой?
Каретата ти
да не спука гума?
Или
влезе в бой
за чест
и слава бляскава?
А може пък
охлюви безброй
вместо коне
да теглят
каляската царска?
Принце мой, внимавай,
не бързай,
не се уморявай,
но и твърде
не закъснявай,
че като слезеш
от твоята каляска
да не ме намериш
с бастун или тояжка!
😀
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Данова Все права защищены
