28 авг. 2011 г., 08:20

Къде отиде

746 0 3

Къде отиде старата утеха, 
къде са неизбродните мечти,
дали ушили са си нова дреха
и бродят пак под същите стрехи?

Дали са остарели в непотреба,
дали са залинели в нищета,
или пък някой друг във тях загреба,
поде ги без да видя, веднага.

Обичам да обичам, но не зная
дали и обичта обича мен,
къде се крие тя, май все във края,
във края на един несвършил ден.

Къде отиде старата ми дреха,
кога разши се шева несломим,
дали намерила е тя утеха
и неизпрана някъде стои?

Къде отиде споменът за мрака,
за мрака, осветен във светлина,
и светлината, що след него чака, 
и чака, още чака утринта.

Това запомних, помня и зората,
зората, що аз някога съзрях.
Ех, помня те, отдавна, непозната.
Но красота във теб днес не познах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...