28.08.2011 г., 8:20

Къде отиде

740 0 3

Къде отиде старата утеха, 
къде са неизбродните мечти,
дали ушили са си нова дреха
и бродят пак под същите стрехи?

Дали са остарели в непотреба,
дали са залинели в нищета,
или пък някой друг във тях загреба,
поде ги без да видя, веднага.

Обичам да обичам, но не зная
дали и обичта обича мен,
къде се крие тя, май все във края,
във края на един несвършил ден.

Къде отиде старата ми дреха,
кога разши се шева несломим,
дали намерила е тя утеха
и неизпрана някъде стои?

Къде отиде споменът за мрака,
за мрака, осветен във светлина,
и светлината, що след него чака, 
и чака, още чака утринта.

Това запомних, помня и зората,
зората, що аз някога съзрях.
Ех, помня те, отдавна, непозната.
Но красота във теб днес не познах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...