11 июл. 2018 г., 02:06

Къде са поетите

482 0 1

Къде са ни поетите, къде?

А все по-нужни са такива птици,

щом сме подвили пак снага на две,

зависими от жалки политици.

 

Недейте слуша думите им, спрете!

Не трябва да сме в техния роман.

Поезията, тя е друго цвете –

градина в стихове, словесен храм.

 

Възторг е нужен, нужни са ни песни,

нужна е свобода, нужен е плам!

Да счупим тия страхове тъй бесни,

вкарали нас в оковите – роман.

 

Роман тъй дълъг, тягостен и мрачен,

роман без край, без смисъл и без срам.

Щом зачетеш го, вече си обречен,

а стих е нужен кратък, смел и прям!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Владо! Така е, добре, че има такова пространство на съмишленици, иска ми се да ги будим тия заспалите, ама те май са в кома вече! Поздрави!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...