Къде са поетите
Къде са ни поетите, къде?
А все по-нужни са такива птици,
щом сме подвили пак снага на две,
зависими от жалки политици.
Недейте слуша думите им, спрете!
Не трябва да сме в техния роман.
Поезията, тя е друго цвете –
градина в стихове, словесен храм.
Възторг е нужен, нужни са ни песни,
нужна е свобода, нужен е плам!
Да счупим тия страхове тъй бесни,
вкарали нас в оковите – роман.
Роман тъй дълъг, тягостен и мрачен,
роман без край, без смисъл и без срам.
Щом зачетеш го, вече си обречен,
а стих е нужен кратък, смел и прям!
© Данаил Таков All rights reserved.
