КЪДЕ СИ?. . .
Днес тъжно вървя под дъжда
и ронят очи ми сълза след сълза . . .
Горчиви и твърди са тези сълзи
и нищо не може тях да плени . . .
Ни яркото слънце
да разтопи . . .
Ни бурният вятър
да разпраши . . .
Ни киселият дъжд
да разреди . . .
Ни скверното слово
да замъгли!
Че всяка чиста, сребриста сълза
е късче от моята втора душа,
която ме срещна преди много лета,
поведе ме нейде . . .
и с мене се сля!
И сляха се двете,
двете в една,
но горда, велика,
чиста душа!
Животът сякаш с криле се сдоби
и мене със Бога сякаш сроди!
Но беше . . .
всичко свърши!
Незнайна сила нас раздели . . .
Днес тъжно вървя,
вървя под дъжда . . .
и търся си моята
втора душа!
2000 г., гр. Пловдив
© Мария Никленова Все права защищены