КЪДЕ СИ?. . .

Днес тъжно вървя под дъжда
и ронят очи ми сълза след сълза . . .
Горчиви и твърди са тези сълзи
и нищо не може тях да плени . . .
Ни яркото слънце
                            да разтопи . . .
Ни бурният вятър
                            да разпраши . . .
Ни киселият дъжд
                            да разреди . . .
Ни скверното слово
                            да замъгли!
Че всяка чиста, сребриста сълза
е късче от моята втора душа,
която ме срещна преди много лета,
поведе ме нейде . . . 
                           и с мене се сля!
И сляха се двете,
                             двете в една,
но горда, велика,
                            чиста душа!
Животът сякаш с криле се сдоби
и мене със Бога сякаш сроди!
Но беше . . . 
                         всичко свърши!
Незнайна сила нас раздели . . .
Днес тъжно вървя,
                          вървя под дъжда . . .
и търся си моята
                                втора душа!

         2000 г., гр. Пловдив