9 мар. 2008 г., 09:59

Къде си?

1.2K 0 1
Мъчи ме споменът за едни очи,
красиви, бистри и добри,
ах, колко ме боли,
че не виждам любов в тези очи...

Мъчи ме споменът за едни устни нежни,
мили, шепнещи "не тъжи",
ах, колко ме боли,
че устните ти няма да усетят обичта ми...

Мъчи ме споменът за твоята ръка,
хванала ме като надежда последна,
ах, колко е студена,
дори само мисълта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Митев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ''...ах, колко е студена,
    дори само мисълта...''
    Дано по-скоро намериш някое прекрасно момиче,което да стопли сърцето ти!Поздрав

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...