9.03.2008 г., 9:59

Къде си?

1.2K 0 1
Мъчи ме споменът за едни очи,
красиви, бистри и добри,
ах, колко ме боли,
че не виждам любов в тези очи...

Мъчи ме споменът за едни устни нежни,
мили, шепнещи "не тъжи",
ах, колко ме боли,
че устните ти няма да усетят обичта ми...

Мъчи ме споменът за твоята ръка,
хванала ме като надежда последна,
ах, колко е студена,
дори само мисълта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Митев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ''...ах, колко е студена,
    дори само мисълта...''
    Дано по-скоро намериш някое прекрасно момиче,което да стопли сърцето ти!Поздрав

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...