11 сент. 2008 г., 13:15

Къде си?

1K 0 0

Недей, не угасвай бавно,

знай, че съм до теб.

Не превръщай, моля те,

сърцето твое в лед!

Аз съм с теб,

и винаги ще е така,

защото знам, че ти си

моята съдба!

 

Целувам те, прегръщам те

насън поне...

и усещам, че живея,

обгърната от твойте рамене.

Познаваме се с теб добре,

макар да не зная

кой си ти и откъде.

Зная, ще те срещна някой ден,

и светът ще бъде променен.

 

А дотогава не угасвай в мен!

Мой бъди и нощ и ден!

В илюзии красиви и далечни,

в мечти бленувани и вечни.

 

Аз зная, грешна съм в любовта,

за свойта подлост плащам си сега.

Погубвам се, влюбена в една мечта,

копнееща да срещне своето момче и любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветомира Тинкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...