Недей, не угасвай бавно,
знай, че съм до теб.
Не превръщай, моля те,
сърцето твое в лед!
Аз съм с теб,
и винаги ще е така,
защото знам, че ти си
моята съдба!
Целувам те, прегръщам те
насън поне...
и усещам, че живея,
обгърната от твойте рамене.
Познаваме се с теб добре,
макар да не зная
кой си ти и откъде.
Зная, ще те срещна някой ден,
и светът ще бъде променен.
А дотогава не угасвай в мен!
Мой бъди и нощ и ден!
В илюзии красиви и далечни,
в мечти бленувани и вечни.
Аз зная, грешна съм в любовта,
за свойта подлост плащам си сега.
Погубвам се, влюбена в една мечта,
копнееща да срещне своето момче и любовта!
© Цветомира Тинкова Todos los derechos reservados