11.09.2008 г., 13:15 ч.

Къде си? 

  Поезия » Любовна
672 0 0

Недей, не угасвай бавно,

знай, че съм до теб.

Не превръщай, моля те,

сърцето твое в лед!

Аз съм с теб,

и винаги ще е така,

защото знам, че ти си

моята съдба!

 

Целувам те, прегръщам те

насън поне...

и усещам, че живея,

обгърната от твойте рамене.

Познаваме се с теб добре,

макар да не зная

кой си ти и откъде.

Зная, ще те срещна някой ден,

и светът ще бъде променен.

 

А дотогава не угасвай в мен!

Мой бъди и нощ и ден!

В илюзии красиви и далечни,

в мечти бленувани и вечни.

 

Аз зная, грешна съм в любовта,

за свойта подлост плащам си сега.

Погубвам се, влюбена в една мечта,

копнееща да срещне своето момче и любовта!

© Цветомира Тинкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??