15 нояб. 2007 г., 08:46

Къде си

871 0 21
Да, ела нежен прибой на топлината,
аз съм оня, Млечен Път в здрачината...

Влизаш с обич, през порите, тихо, блажено,
                                                               още, още,
в оная тишина, безмълвно-вибрираща,
                                                               нощна!
А тя, божествено-миросдана, разтопява се,
                                                      без остатък!
Жив съм, обажда се трепет, далечен
                                                             останал!
Оня трепет, най-мъничък на света,
                                                       но възможен,
от всички чудеса на света, струващ
                                                       повече, може би!?
Да, изтръгващ всевъзможни, невъзможни
                                                        откровения
и пеещ със отекнал  собствен глас
                                                        и въжделения,
с милост към страдащия и поклон към
                                                        изящния,
с подадена ръка на добрия, с духовно оръжие,
                                                         към злия!
Да, и с несънувания още сън и мечта,
                                                         несъществуващи!
Подвластен на чародея, превърнат в зло
                                                          или в  добро си!?
Къде си, непознати, а толкова познати,
                                                          търся те...
А може би си толкова близо, на гребена
                                                          на вълната си...
                                                       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...