Къде си
Да, ела нежен прибой на топлината,
аз съм оня, Млечен Път в здрачината...
Влизаш с обич, през порите, тихо, блажено,
още, още,
в оная тишина, безмълвно-вибрираща,
нощна!
А тя, божествено-миросдана, разтопява се,
без остатък!
Жив съм, обажда се трепет, далечен
останал!
Оня трепет, най-мъничък на света,
но възможен,
от всички чудеса на света, струващ
повече, може би!?
Да, изтръгващ всевъзможни, невъзможни
откровения
и пеещ със отекнал собствен глас
и въжделения,
с милост към страдащия и поклон към
изящния,
с подадена ръка на добрия, с духовно оръжие,
към злия!
Да, и с несънувания още сън и мечта,
несъществуващи!
Подвластен на чародея, превърнат в зло
или в добро си!?
Къде си, непознати, а толкова познати,
търся те...
А може би си толкова близо, на гребена
на вълната си...
аз съм оня, Млечен Път в здрачината...
Влизаш с обич, през порите, тихо, блажено,
още, още,
в оная тишина, безмълвно-вибрираща,
нощна!
А тя, божествено-миросдана, разтопява се,
без остатък!
Жив съм, обажда се трепет, далечен
останал!
Оня трепет, най-мъничък на света,
но възможен,
от всички чудеса на света, струващ
повече, може би!?
Да, изтръгващ всевъзможни, невъзможни
откровения
и пеещ със отекнал собствен глас
и въжделения,
с милост към страдащия и поклон към
изящния,
с подадена ръка на добрия, с духовно оръжие,
към злия!
Да, и с несънувания още сън и мечта,
несъществуващи!
Подвластен на чародея, превърнат в зло
или в добро си!?
Къде си, непознати, а толкова познати,
търся те...
А може би си толкова близо, на гребена
на вълната си...
© Мариола Томова All rights reserved.
