Къде си, моя неразплакана любов,
боли ли те началото на края?
Нима си още нежна? И защо
ли трябва да доказваш, че си вечна?
Внезапната ни среща се смали,
небето се задави от безсъние.
От счупените пръсти на нощта
потекоха взривени пълнолуния.
Дъждовна улица е твойта плът;
прегърнеш ли ме - ще болим прекрасно.
Но ще дочакаме ли парещия път,
по който никак няма да е лесно?!