5.11.2007 г., 12:25 ч.

Къде си 

  Поезия
904 0 18

Къде си, моя неразплакана любов,

боли ли те началото на края?

Нима си още нежна? И защо

ли трябва да доказваш, че си вечна?

 

Внезапната ни среща се смали,

небето се задави от безсъние.

От счупените пръсти на нощта

потекоха взривени пълнолуния.

 

Дъждовна улица е твойта плът;

прегърнеш ли ме - ще болим прекрасно.

Но ще дочакаме ли парещия път,

по който никак няма да е лесно?!

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??