Къде си

Знам, че нейде съществуваш,

там, на други небеса,

а напомнят ми за тебе 

днеска твоите деца.

Някога, отдавна бе,

батко казвах ти тогаз,

ти за мене бе опора,

бях аз радостно дете.

После раснахме разделно,

но споени във едно,

бяхме винаги готови,

жадни да сме заедно.

Но не знам какво се случи,

как съдбата го реши,

някак бързо и за кратко,

ти отиде там при татко.

Знам, че няма да се върнеш,

в други свят се озова,

питам се дали ще  мога 

да ти изпратя тез слова.

Може би така ще знаеш,

че си вече феномен,

без да зная ти къде си,

пак  живееш вътре в мен!

              2012г.     SRG