16.09.2012 г., 20:55

Къде си

999 0 0

 

Къде си

 

Знам, че нейде съществуваш,

там, на други небеса,

а напомнят ми за тебе 

днеска твоите деца.

 

Някога, отдавна бе,

батко казвах ти тогаз,

ти за мене бе опора,

бях аз радостно дете.

 

После раснахме разделно,

но споени във едно,

бяхме винаги готови,

жадни да сме заедно.

 

Но не знам какво се случи,

как съдбата го реши,

някак бързо и за кратко,

ти отиде там при татко.

 

Знам, че няма да се върнеш,

в други свят се озова,

питам се дали ще  мога 

да ти изпратя тез слова.

 

Може би така ще знаеш,

че си вече феномен,

без да зная ти къде си,

пак  живееш вътре в мен!

 

              2012г.     SRG

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойко Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...