16.09.2012 г., 20:55

Къде си

1K 0 0

 

Къде си

 

Знам, че нейде съществуваш,

там, на други небеса,

а напомнят ми за тебе 

днеска твоите деца.

 

Някога, отдавна бе,

батко казвах ти тогаз,

ти за мене бе опора,

бях аз радостно дете.

 

После раснахме разделно,

но споени във едно,

бяхме винаги готови,

жадни да сме заедно.

 

Но не знам какво се случи,

как съдбата го реши,

някак бързо и за кратко,

ти отиде там при татко.

 

Знам, че няма да се върнеш,

в други свят се озова,

питам се дали ще  мога 

да ти изпратя тез слова.

 

Може би така ще знаеш,

че си вече феномен,

без да зная ти къде си,

пак  живееш вътре в мен!

 

              2012г.     SRG

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойко Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...