3 сент. 2014 г., 23:54

Къде си? 

  Поэзия
432 0 0
Всичко вече от мен те отнема:
хора, думи, усмивки, коли..
Свърши, дано е навреме.
Всяка мъка дано преболи.
Къде си? - дървото ме пита
(ти го помниш, то расна до нас).
Май че нищичко нямаме скрито,
щом дървото ме пита с глас.
Теб те няма! - оградата чува
(ти я помниш - сковах я веднъж
и по нея все още пътуват
гласове и рисунки и дъжд...) ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Предложения
: ??:??