6 мая 2006 г., 16:51

КЪДЕ СИ, МОЯ УЧЕНИЧЕСКА ЛЮБОВ?

2.5K 0 18

КЪДЕ СИ, МОЯ УЧЕНИЧЕСКА

                   ЛЮБОВ?

                                   На Соня

 

Къде си, моя ученическа любов?

В съня ми идваш само и ме будиш,

но идвай, моя ученическа любов,

за да си спомням колко бяхме луди.

 

Угасна, моя ученическа любов,

блясъкът в очите уморени.

Старея, моя ученическа любов,

но ти си същата и още си във мене.

 

В душата, моя ученическа любов!

Там пазя зорко образа ти свиден.

До края, моя ученическа любов!

До онзи миг, когато ще си ида.

 

6. 5. 2006 г.
Добрич

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво.Пишеш страхотно!Прочетох всичко твое и съм възхитена!
  • Не се отчайвай, Елена. Талантът е само 5%.
    Благодаря на всички, които харесаха стихотворението ми!
  • Прекрасно стихотворение!И шестицата му е малко!Голям талант си!Знаеш ли,като чета твои произведения направо се отчайвам за себе си!Ти наистина знаеш как да пренесеш в стихове чувствата,бушуващи в душата ти!БРАВО!!!
  • Прекрасно е написано!
  • Невероятни са стиховете ти!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...