Когато бях жена и още плачех,
обувките ми бяха от пера.
Където стъпвах, в малки неудачи,
след мен безспорно раснеха цветя.
Усмивката ми беше твърде млада,
не знаеше да лъже и мълчи,
очите ми пък нямаха прегради
във нежния им порив за мечти.
А роклята трептеше - пеперуда...
съшити сякаш късчета луна
все светеха по кройката й луда
и галеха се в женските крака. ...