Къде си Нежност
Когато бях жена и още плачех,
обувките ми бяха от пера.
Където стъпвах, в малки неудачи,
след мен безспорно раснеха цветя.
Усмивката ми беше твърде млада,
не знаеше да лъже и мълчи,
очите ми пък нямаха прегради
във нежния им порив за мечти.
А роклята трептеше - пеперуда...
съшити сякаш късчета луна
все светеха по кройката й луда
и галеха се в женските крака.
Когато бях жена и имах вяра,
самата Верност лъхаше от мен!
Говореше ми - вечно да раздавам
парченца от сърцето си, на ден.
Раздавах го, оголих го до бяло...
платно, готово само за творец.
Уви... сега, след буря оцеляло,
тупти в гърди на истински боец.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
