Къде си Нежност
Когато бях жена и още плачех,
обувките ми бяха от пера.
Където стъпвах, в малки неудачи,
след мен безспорно раснеха цветя.
Усмивката ми беше твърде млада,
не знаеше да лъже и мълчи,
очите ми пък нямаха прегради
във нежния им порив за мечти.
А роклята трептеше - пеперуда...
съшити сякаш късчета луна
все светеха по кройката й луда
и галеха се в женските крака.
Когато бях жена и имах вяра,
самата Верност лъхаше от мен!
Говореше ми - вечно да раздавам
парченца от сърцето си, на ден.
Раздавах го, оголих го до бяло...
платно, готово само за творец.
Уви... сега, след буря оцеляло,
тупти в гърди на истински боец.
© Даниела Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Съкровени чувства, предадени по най-добър начин. Въздействащо! Поздравления!
-
Метеор, нежни прегръдки 💜
-
Ах, Ники... Магьосник си...
Благодаря, отново ме обогати! -
Дани чудесен стих!
Страданието и нараняването често ни калява, в емоционални войни готови да се сражаваме с всяка трудност, изпитание и препятствие на съдбата!
Първата част на творбата е наивността, доверието, надеждите, копнежите, вярата, фокусирани върху неопитността на младостта!
И когато нещо ги пречупи,човек се учи да запърпя крилата си и да полети отново, но с повече смелост и не толкова голяма откритост-защото вече се е калил в битката и няма тази откритост за света, живота, вселената и съществуването в един свят на различни обвивки, докато стигнеш и опознаеш сърцевината му!
Учиш се и продължаваш и после отново, попадаш в тези обвивки-като едно пътуване на Алиса, само че в света на емоциите и сенките им между тях!
Втората част е вече съзряването и достигане до сърцевината, точката и няма това лутане в лабиринта на живота, а има едно духовно израстване,емоционално и ментално израстване, защото те канализират външните фактори и рефлектират върху човек! -
Георги, Георги, Георги... Благодаря 💗
Ирка, Руми - в същността си сме нежни същества, благодаря ви! -
Не можеш да избягаш от женската си същност!
Когато във ръцете ми се виеш
изчезва бронята на тази външност,
зад която сърце на птичка криеш 💖
Не могат да я видят само тези,
които нямат сетивата нужни...
Те лъжат се по белезите външни
и не усещат чувствата ти нежни 💖
Но крие се във теб Жена прекрасна,
която знае да Обича и да гали!
Но без броня се живее трудно и опасно -
Нея само Любовта... може да я свали ❤️💖❤️ -
Боецът не става с мъжки доспехи, а със силно калено в годините сърце! Браво за хубавото стихо.
-
И този боец няма нито една дълга рокля, която да се гали около бедрата му?! Стига де....😉
-
Благодаря, Бри!
Георги 💗 -
Женското сърце си остава океан от нежност, та дори прикрито с дуспехите на реалността...
Много дълбок и стойностен стих, Дани.
Поздравявам те 🌹 -
Благодаря ви!
-
Прелест!
-
Лирика отвсякъде!
И преди всичко от сърце!
Мисля, че безспорно си още жена...
Поздравления, Дани! -
Великолепно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
