Къде си ти?
Щом спуснесе нощта,
отново аз потъвам
в бездната на любовта.
Колко красива е нощта,
а празно е в моята душа.
Пред безброй звезди
питам се къде си ти.
Очите вечно плачат,
сълзите - цял порой,
самичка съм в здрача
и нямам миг покой.
Копнея аз за теб,
за нежните ти ласки,
не знаеш ти за мен,
дните са ужасни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветомира Димитрова Все права защищены
