Щом спуснесе нощта,
отново аз потъвам
в бездната на любовта.
Колко красива е нощта,
а празно е в моята душа.
Пред безброй звезди
питам се къде си ти.
Очите вечно плачат,
сълзите - цял порой,
самичка съм в здрача
и нямам миг покой.
Копнея аз за теб,
за нежните ти ласки,
не знаеш ти за мен,
дните са ужасни.
© Цветомира Димитрова Всички права запазени
Много искрено.
Но не бързай - любовта има и много красиви страни. Посто й трябва време за да ти ги покаже.Пред теб е всичкото време на света. Бъди здрава и силна.
Успех!