Къде си ти?
Щом спуснесе нощта,
отново аз потъвам
в бездната на любовта.
Колко красива е нощта,
а празно е в моята душа.
Пред безброй звезди
питам се къде си ти.
Очите вечно плачат,
сълзите - цял порой,
самичка съм в здрача
и нямам миг покой.
Копнея аз за теб,
за нежните ти ласки,
не знаеш ти за мен,
дните са ужасни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветомира Димитрова Всички права запазени
