Къде си ти?

Поэзия » Другая

548 0 2

Къде си ти, недостижима

любов на моя скършен стих?

Как стъпваш леко и незрима,

минавайки в деня ми тих.

След теб остава аромата

от цвят на пролетна леха

да ми отваря сетивата

и помислите към греха.

Когато на коне тандема

препускаше по пътя общ

и бляновете ни поемаха

напред със плетения кош

в каляска към финална стряха

издигната за мен и теб! –

Не ще се върнеш, Андромаха,

и като Омир пея – слеп.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

plama7 (Пламена Владимирова)

Харесах този малко тъжен,
но много красив стих!

2015-02-11T21:00:57+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Много красиво, истинско и препълнено с изгубената любов стихотворение.
Неговата образност и емоционалност го правят по-интересно.
Стихът ти може би емоционално, но не и в действителност е прекършен, а иначе е великолепен!
Поздрав за творбата и ведър ден за теб!

2015-02-11T06:49:45+02:00