rudin (Иван Христов)
1 858

11 февр. 2015 г., 01:32

Къде си ти?

Поэзия » Другая

550 0 2

Къде си ти, недостижима

любов на моя скършен стих?

Как стъпваш леко и незрима,

минавайки в деня ми тих.

След теб остава аромата

от цвят на пролетна леха

да ми отваря сетивата

и помислите към греха.

Когато на коне тандема

препускаше по пътя общ

и бляновете ни поемаха

напред със плетения кош

в каляска към финална стряха

издигната за мен и теб! –

Не ще се върнеш, Андромаха,

и като Омир пея – слеп.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

plama7 (Пламена Владимирова)

Харесах този малко тъжен,
но много красив стих!

2015-02-11T21:00:57+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Много красиво, истинско и препълнено с изгубената любов стихотворение.
Неговата образност и емоционалност го правят по-интересно.
Стихът ти може би емоционално, но не и в действителност е прекършен, а иначе е великолепен!
Поздрав за творбата и ведър ден за теб!

2015-02-11T06:49:45+02:00

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0