Къде си ти, недостижима
любов на моя скършен стих?
Как стъпваш леко и незрима,
минавайки в деня ми тих.
След теб остава аромата
от цвят на пролетна леха
да ми отваря сетивата
и помислите към греха.
Когато на коне тандема
препускаше по пътя общ
и бляновете ни поемаха
напред със плетения кош
в каляска към финална стряха
издигната за мен и теб! –
Не ще се върнеш, Андромаха,
и като Омир пея – слеп.
© Иван Христов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
