Feb 11, 2015, 1:32 AM
Къде си ти?
Къде си ти, недостижима
любов на моя скършен стих?
Как стъпваш леко и незрима,
минавайки в деня ми тих.
След теб остава аромата
от цвят на пролетна леха
да ми отваря сетивата
и помислите към греха.
Когато на коне тандема
препускаше по пътя общ
и бляновете ни поемаха
напред със плетения кош
в каляска към финална стряха
издигната за мен и теб! –
Не ще се върнеш, Андромаха,
и като Омир пея – слеп.
© Иван Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много красиво, истинско и препълнено с изгубената любов стихотворение.
Неговата образност и емоционалност го правят по-интересно.
Стихът ти може би емоционално, но не и в действителност е прекършен, а иначе е великолепен!
Поздрав за творбата и ведър ден за теб!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
но много красив стих!