rudin (Иван Христов)
1 858

11 feb 2015, 1:32

Къде си ти?

Poesía » Otra

552 0 2

Къде си ти, недостижима

любов на моя скършен стих?

Как стъпваш леко и незрима,

минавайки в деня ми тих.

След теб остава аромата

от цвят на пролетна леха

да ми отваря сетивата

и помислите към греха.

Когато на коне тандема

препускаше по пътя общ

и бляновете ни поемаха

напред със плетения кош

в каляска към финална стряха

издигната за мен и теб! –

Не ще се върнеш, Андромаха,

и като Омир пея – слеп.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

plama7 (Пламена Владимирова)

Харесах този малко тъжен,
но много красив стих!

2015-02-11T21:00:57+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Много красиво, истинско и препълнено с изгубената любов стихотворение.
Неговата образност и емоционалност го правят по-интересно.
Стихът ти може би емоционално, но не и в действителност е прекършен, а иначе е великолепен!
Поздрав за творбата и ведър ден за теб!

2015-02-11T06:49:45+02:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0