rudin (Иван Христов)
1 858

11 feb 2015, 1:32

Къде си ти?

Poesía » Otra

546 0 2

Къде си ти, недостижима

любов на моя скършен стих?

Как стъпваш леко и незрима,

минавайки в деня ми тих.

След теб остава аромата

от цвят на пролетна леха

да ми отваря сетивата

и помислите към греха.

Когато на коне тандема

препускаше по пътя общ

и бляновете ни поемаха

напред със плетения кош

в каляска към финална стряха

издигната за мен и теб! –

Не ще се върнеш, Андромаха,

и като Омир пея – слеп.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

plama7 (Пламена Владимирова)

Харесах този малко тъжен,
но много красив стих!

2015-02-11T21:00:57+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Много красиво, истинско и препълнено с изгубената любов стихотворение.
Неговата образност и емоционалност го правят по-интересно.
Стихът ти може би емоционално, но не и в действителност е прекършен, а иначе е великолепен!
Поздрав за творбата и ведър ден за теб!

2015-02-11T06:49:45+02:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0