11 feb 2015, 1:32

Къде си ти? 

  Poesía » Otra
396 0 2

 

Къде си ти, недостижима

любов на моя скършен стих?

Как стъпваш леко и незрима,

минавайки в деня ми тих.

 

След теб остава аромата

от цвят на пролетна леха

да ми отваря сетивата

и помислите към греха.

 

Когато на коне тандема

препускаше по пътя общ

и бляновете ни поемаха

напред със плетения кош

 

в каляска към финална стряха

издигната за мен и теб! –

Не ще се върнеш, Андромаха,

и като Омир пея – слеп.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах този малко тъжен,
    но много красив стих!
  • Много красиво, истинско и препълнено с изгубената любов стихотворение.
    Неговата образност и емоционалност го правят по-интересно.
    Стихът ти може би емоционално, но не и в действителност е прекършен, а иначе е великолепен!
    Поздрав за творбата и ведър ден за теб!
Propuestas
: ??:??