rudin (Иван Христов)
858 1444
11.02.2015 г., 1:32 ч.

Къде си ти? 

  Поезия » Друга
397 0 2

 

Къде си ти, недостижима

любов на моя скършен стих?

Как стъпваш леко и незрима,

минавайки в деня ми тих.

 

След теб остава аромата

от цвят на пролетна леха

да ми отваря сетивата

и помислите към греха.

 

Когато на коне тандема

препускаше по пътя общ

и бляновете ни поемаха

напред със плетения кош

 

в каляска към финална стряха

издигната за мен и теб! –

Не ще се върнеш, Андромаха,

и като Омир пея – слеп.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах този малко тъжен,
    но много красив стих!
  • Много красиво, истинско и препълнено с изгубената любов стихотворение.
    Неговата образност и емоционалност го правят по-интересно.
    Стихът ти може би емоционално, но не и в действителност е прекършен, а иначе е великолепен!
    Поздрав за творбата и ведър ден за теб!
Предложения
: ??:??