Къде си ти?
Къде си ти, недостижима
любов на моя скършен стих?
Как стъпваш леко и незрима,
минавайки в деня ми тих.
След теб остава аромата
от цвят на пролетна леха
да ми отваря сетивата
и помислите към греха.
Когато на коне тандема
препускаше по пътя общ
и бляновете ни поемаха
напред със плетения кош
в каляска към финална стряха
издигната за мен и теб! –
Не ще се върнеш, Андромаха,
и като Омир пея – слеп.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
