Къде си ти?
Поставих си сърцето в длани -
там със моите мечти,
в едно с душата ми събрани,
те търсят теб...
Къде си ти?
С дивите коне препусках,
преминах девет планини,
и деветте сама напусках,
търся те...
Къде си ти?
С птиците дори летях,
разпитвах хиляди звезди,
мислех, че си между тях,
там ли си...
Къде си ти?
Отключвах с думи – катинари,
отварях всичките врати
и сред надежди разпиляни,
оглеждах се ...
Къде си ти?
Пясъкът разравях с пръсти,
с ръцете си дълбах в скали,
не спирах и в мъглите гъсти,
исках те...
Къде си ти?
Вървях през студ и снегове,
разбивах ледени стени,
посрещах дъжд и ветрове,
а чаках теб...
Къде си ти?
Стоях сама на кръстопът,
крещях на себе си :”Върви!”
чудех се по кой ли път
да тръгна аз...
Къде си ти?
Напивах се, за да забравя,
не исках пак да ме боли,
но в мен оставаше си рана,
плача те...
Къде си ти?
Прехапвах силно мойте устни -
течаха кървави сълзи,
болеше ме, но стисках зъби,
заради теб...
Къде си ти?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Нилсън Все права защищены
! А, нали знаеш - който търси, намира 
!
