На народните будители

Къде сте вий, будители народни,
защо заглъхна вече ваший вик,
защо когато вече сме свободни,
заветът ви да пазим не сме годни -
да бъде нашият народ велик?

Народът си обичахте безмерно,
отдадохте му сили и живот
и служихте му искрено и верно,
избавихте го от теглото черно,
помогнахте му да стане народ!

Но тоз народ след време ви забрави -
внушиха му, че може и без вас
и ваште идеали той остави -
натрапени герои взе да слави
и свойта чест загуби от тогаз!

И се залута във небитието,
химери гонеше във своя път,
не гледаше нагоре към небето
на Господ всемогъщи, откъдето
към него се отправяше гласът.

И казваше му да се осъзнае,
да си припомни миналите дни -
делата на дедите си да знае,
та себе си отново да познае
и да постигне славни бъднини.

И да направи своята Родина
прекрасно място в тоя древен свят,
да я превърне във райска градина,
където българинът е причина
да се творят мъдрост и благодат!