Nov 2, 2010, 9:36 PM

Къде сте вий?

  Poetry
860 0 0

На народните будители

Къде сте вий, будители народни,
защо заглъхна вече ваший вик,
защо когато вече сме свободни,
заветът ви да пазим не сме годни -
да бъде нашият народ велик?

Народът си обичахте безмерно,
отдадохте му сили и живот
и служихте му искрено и верно,
избавихте го от теглото черно,
помогнахте му да стане народ!

Но тоз народ след време ви забрави -
внушиха му, че може и без вас
и ваште идеали той остави -
натрапени герои взе да слави
и свойта чест загуби от тогаз!

И се залута във небитието,
химери гонеше във своя път,
не гледаше нагоре към небето
на Господ всемогъщи, откъдето
към него се отправяше гласът.

И казваше му да се осъзнае,
да си припомни миналите дни -
делата на дедите си да знае,
та себе си отново да познае
и да постигне славни бъднини.

И да направи своята Родина
прекрасно място в тоя древен свят,
да я превърне във райска градина,
където българинът е причина
да се творят мъдрост и благодат!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...