15 окт. 2008 г., 06:08

Къде свършват мечтите

1.4K 0 1
Къде свършват мечтите

Стоях самотен под звездите,
загледан във далечна синева,
размишлявах аз за мечтите,
за тяхната вечна самота.

Мечтата ми да бъда с теб
изгуби се днес в безкрая,
разби се айсбергът от лед...
Краят, но не искам да призная.

Затворя ли очи - там си ти
във всички мои мънички мечти.
Отворя ли очи, там пак си ти
и имам смелост за повече мечти.

Но граница над мен са небесата,
а под мен е черната земя.
И изчезвам в празна нищета,
няма как сега да се спася.

Пред мен пътят е безкраен,
изпълнен с тръни и бодли,
понякога дори и кален.
Но не спирам - нека да боли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Валентинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...