15.10.2008 г., 6:08

Къде свършват мечтите

1.4K 0 1
Къде свършват мечтите

Стоях самотен под звездите,
загледан във далечна синева,
размишлявах аз за мечтите,
за тяхната вечна самота.

Мечтата ми да бъда с теб
изгуби се днес в безкрая,
разби се айсбергът от лед...
Краят, но не искам да призная.

Затворя ли очи - там си ти
във всички мои мънички мечти.
Отворя ли очи, там пак си ти
и имам смелост за повече мечти.

Но граница над мен са небесата,
а под мен е черната земя.
И изчезвам в празна нищета,
няма как сега да се спася.

Пред мен пътят е безкраен,
изпълнен с тръни и бодли,
понякога дори и кален.
Но не спирам - нека да боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Валентинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...