15.10.2008 г., 6:08

Къде свършват мечтите

1.4K 0 1
Къде свършват мечтите

Стоях самотен под звездите,
загледан във далечна синева,
размишлявах аз за мечтите,
за тяхната вечна самота.

Мечтата ми да бъда с теб
изгуби се днес в безкрая,
разби се айсбергът от лед...
Краят, но не искам да призная.

Затворя ли очи - там си ти
във всички мои мънички мечти.
Отворя ли очи, там пак си ти
и имам смелост за повече мечти.

Но граница над мен са небесата,
а под мен е черната земя.
И изчезвам в празна нищета,
няма как сега да се спася.

Пред мен пътят е безкраен,
изпълнен с тръни и бодли,
понякога дори и кален.
Но не спирам - нека да боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Валентинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...