„Къде е драмата? Къде съм аз? Кажете!
В гърдите ни опрян е за стрелба
на времето барутно пистолета.”
                                                    Н. Вапцаров

Омръзна ми да ми се хилят
красавици от всеки кът
на вестници, в монитор, кино
как с мачовците се тешат.

Да ми навират гей паради,
Кончита с черната брада,
от клубове – пикантни свади
на нощния живот в града.

На млади точи се Миглена,
Дарина с надарен как спи,
лорд Минчев пак усмихнат гледа
светът със розови очи.

Каванч във позата на Арес
в пореден турски сериал;
захапка здрава на Суарес
преглъщам с хапче веронал.

И този дързък банков обир,
конфликти, трусове, потоп
до търг на диаманти в Сотбис
вбесяват ме и крясвам: „Стоп!”

Къде съм аз, къде си време
на поколения мечти? –
Посятото в пръстта ни семе
под калния поток мълчи.

Оставилите диря ярка
кой лумпен днес ще почете?
А паметните плочи в парка
едва ли някой ще чете.

Дали за туй гнева си плиска
отгоре Господ справедлив
или на мене ми се иска
живот по-смислен и красив?